Четири зелени коридора ще свързват зелените пространства и реките от южната част на София с пътеките на Витоша. Това предвижда нов план на Столична община, изготвен от общинското предприятие „Софияплан“ като част от „Визия за Витоша“ на кмета Васил Терзиев, съобщават от „Московска“ 33.
Проектът има за цел да осигури по-лесен, зелен и приятен достъп от града до планината като насърчава активния начин на живот и опазването на околната среда. Чрез директни и удобни подходи за пешеходци и велосипедисти планът цели и въвеждането на съвременни подобрения в градската среда.
„Зелените коридори са поредната стъпка напред към реализиране на „Визия за Витоша“ – да направим планината достъпна през цялата година, като същевременно опазим природата. Искаме да свържем града и Витоша не само с лифтове и автомобилни пътища, а чрез зелени и спокойни маршрути, които насърчават движението и времето навън“, заяви кметът на София Васил Терзиев.
Докладът, изготвен от „Софияплан”, съдържа цялостен анализ и конкретни насоки за развитие на мрежа от пешеходни и велосипедни маршрути и включва:
• Анализ на правната рамка;
• Екологичен анализ на зелените клинове и реките в южната част на града;
• Концепция за четири основни зелени коридора, които ще свържат градските паркове с Природния парк;
• Оценка на възможностите за изграждане на пешеходна и велосипедна инфраструктура в тези зони с минимално въздействие върху природата;
• План за действие за реализиране на приоритетен маршрут между НДК и Природен парк „Витоша“ (кв. „Бояна“).
„С тази концепция поставяме основата на бъдеща зелена мрежа, която ще направи движението пеша и с колело към Витоша не само възможно, но и приятно преживяване. Това е важна стъпка към по-зелена, по-достъпна и по-здрава София“, допълни Васил Терзиев.
Докладът е достъпен на сайтовете на ОП „Софияплан“, Столична община и инициативата „Визия за Витоша”.
„Визия за Витоша“ е инициативата на кмета на София, насочена към устойчивото развитие, опазване и подобряване на достъпа до планината. До момента инициативата е подкрепена от 9503 души, които споделят стремежа за възстановяване на достъпа до планината и изграждане на съвременна, природосъобразна инфраструктура.
