петък, септември 21Актуални новини от София

Общината доволна от археологическите разкопки в Слатина

Селище „Слатина“ се превърна в ярък пример за това как трябва да изглеждат подобни места, заяви Тодор Чобанов, заместник-кмет на София по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости”, при проверка на археологическите проучвания на територията на раннонеолитното селище „Слатина“.

Според Чобанов градинко-парковото представяне на археологически открития е един модерен и добър начин за показване на наследството от миналото. „Ще се опитаме да представим на посетителите как всъщност е изглеждал Свещеният ров на селището, колко са били големи тези триделни къщи“

Чобанов обяви, че в посетителския център, който ще бъде изграден за обекта, ще има и 3D постановки. „Задачата е сложна, но ще започнем с тези разкопки тук и тази есен ще си разпределим задачите с БАН“, посочи той. На въпроса очаква ли се скоро да бъде обновена градинката за посетители, доц. Чобанов отговори, че е много вероятно още другата есен да се посрещат първите посетителите, като фокусът е насочен към деца и млади, защото това е основният приоритет на културната програма на Столична община.

В селището открихме 3 успоредни рова, характерни за най-ранните селища на Балканите, обясни проф. Васил Николов, който ръководи археологическите проучвания на територията на раннонеолитното селище „Слатина“. По думите му след откриването на най-старата къща в Европа, проучванията на обекта са продължили и е събрана информация за строежа и за хората, които са живеели в нея. „Преди 2 години попаднахме на друга къща, която не можем да проучим, но ще се окаже около 300 кв. м., което е невероятно за преходно време между 6 и 7 век“, посочи проф. Николов.

Той поясни, че интересното за тази година е откритието на трите рова. Според него върху тях са лежали къщите, което означава, че те са по-стари от жилищните съоръжения. „Все още не е ясно дали с 50 или с 100 години са по-стари рововете, резултатите от радиовъглеродни дати ще го покажа“, коментира проф. Николов. Той обясни, че по принцип рововете имат защитна функция, но тук те са плитки. „Именно тези ровове ограждат селището. Това, което ни изуми, са дървените стени в два от рововете, с които може лесно да се прескочи и да се влезе вътре. Тези стени не са отбранителни, тук става дума за друг тип съоръжение. За сега не можем да кажем нищо, но безспорно за първи път се среща в Югоизточна Европа“, посочи проф. Николов. Все още има една част, която не е разкопана и според него е добре да се започне работа там, защото селището е богато на открития и има още много интересни неща, които ще могат да се намерят. „За мен най-изумително е мисленето на хората, живеели тук, те са разполагали с иновативни тактики и умения“, сподели той.

%d блогъра харесват това: