четвъртък, декември 12Актуални новини от София

Любовта към радиото е завинаги, твърди водещият Митко Димитров

Когато работиш в тази медия, всеки ден се явяваш на избори, споделя познатият глас от ефира

Митко Димитров мечтае от дете да бъде като своя кумир Митко Цонев и да води новините по националната телевизия. С желание и детска страст измисля новини и прави имитации пред телевизора. В VIII клас попада в детско предаване на ловешкото радио „Лиани“, а в следващите години преминава през всички стъпала на радио журналистиката – от носенето на кафе и поздравите към съучениците, през репортерството до водещ на сутрешен блок. А в следващите години става познат като глас и визия от своята журналистическа дейност във Военния телевизионен канал, БНР, Радио „София“.

Страстта ми към радиото датира от 1998 г. Тогава попаднах в регионалното радио в Ловеч. Там се научих на занаята – как се подготвя и води предаване, как да извадиш новина от пресконференция“, спомня си началото на своята кариера Митко Димитров. Именно тогава се научава да борави безпроблемно с пулта и с микрофоните. А радиото се превръща в негов втори дом.

„Спомням си интервютата, които имах възможност да направя с „великаните“ в театъра и киното – Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. За моите 15 – 16 години това беше голямо постижение“, казва пред „Аз Буки“  Димитров.

Следващите стъпки в живота го отвеждат в СУ „Св. Климент Охридски“. Там детските му увлечения към журналистиката и музиката (свири на акордеон и пиано) довеждат до паралелното завършване на две бакалавърски специалности – „Българска филология“ и „Музикална педагогика“. Започва да работи и във Военния телевизионен канал, където се случва и един от най-конфузните му моменти в професията. Като начинаещ репортер взема интервю от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Когато в края на разговора се отмества назад, се оказва, че е омотал с кабела на микрофона българския премиер, който за малко да падне. Но както казват, това са рисковете на професията. Във Военния канал близо 5 години е водещ на новини и военен репортер, като приоритетно отразява дейността на Министерството на отбраната и Президентството. През този период успява да направи документални филми за командванията на НАТО в Италия и Испания. През 2004 г. е отличен за документалния филм „България в Неапол“, отразяващ международна мисия на български военнослужещи в НАТО.

Опитът от Военния канал му помага и на позицията на медиен съветник на началника на отбраната. Бил е директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в Министерството на отбраната.  През 2006 г. наред е ново предизвикателство. Защото Митко Димитров поема връзките с обществеността на Военновъздушните сили на България. И чрез натрупания опит в медиите започва да популяризира тяхната дейност. Определя този период от живота си като добра професионална школа.

Паралелно с професионалната си кариера продължава да се образова – завършва магистратури по журналистика и по публичен мениджмънт и политики. След което защитава докторска дисертация на тема „Управление на знанията в БНР като фактор на опазване на националната идентичност“. Нейният фокус е към управлението на медията и употребата на нейните ресурси за надграждане и подобряване на качеството на предаванията.

„През 2007 г. се явих на конкурс за журналисти в БНР. Конкуренцията бе голяма, около 120 души за 7 – 8 места. Имах добра подготовка – това пролича по време на четирите етапа от конкурсната процедура, и бях класиран на първо място. И по този начин моята стара любов към радиото се завърна“, връща се назад в годините Митко Димитров. Когато постъпва на работа в БНР, близо три месеца е водещ на емблематичното предаване „Нощен хоризонт“. И досега пази ярки спомени от срещите си с абсолютно всички гости – от Лили Иванова до Радинела Бусерска, която по това време е водеща на „По света и у нас“ по БНТ.

В Радио „София“ води неделното „Радиокафе“, което е насочено към по-актуалната проблематика. „Водещият и редакторът на предаването определят темата, която трябва да е актуална, да има обществен интерес към нея. Обсъждат се въпроси, които да бъдат поставени с тенденция да се изведе новина. Стремя се да поднасям информация, която да е обективна и актуална, но по интересен и непринуден начин“, коментира тънкостите на професията събеседникът ми.

Разкрива още, че предпочита живото предаване, което му носи тръпка. „Във всеки момент може да възникне неочаквана ситуация и ти си човекът, който дирижира всичко в студиото. При предаването на запис си много по-спокоен и не чак толкова съсредоточен. Можеш да правиш лапсуси и после при монтажа да ги изтриеш. При живото предаване грешките трябва да са сведени до нула“, казва Димитров.

За него програмите на радиото са като жив организъм. И е необходимо непрекъснато да бъдат развивани в името на крайния потребител – слушателя. „Никой не бива да подценява слушателите, защото те могат безпогрешно да се ориентират. Когато работиш в радио, всеки ден се явяваш на избори – за теб гласуват с бутона за включване на радио­приемниците или за смяна на честотите. Но вярвам, че радиото ще бъде близо до хората – и в малкия, и в големия град, защото слушателят има нужда от тази медия“, категоричен е Митко Димитров.

А на въпроса дали личните пристрастия се отразяват на професионалната му дейност, отговаря, че като почитател на българската музика, винаги се е стремял тя да преобладава в ефира. „Харесвам и българската народна музика. Това е част от нашата идентичност“, казва Димитров.

Работата му донася и редица признания, сред които са награда от международния медиен фестивал „Медиамикс“, като продуцент на новините през 2008 г. През 2016-а воденият от него екип е отличен с престижната награда на БНР „Сирак Скитник“.